6 sept 2008, 7:07

Имам...

Poesía » Filosófica

778 0 17

Имам и идея, имам и емоция...
Но защо ли пак е тъмен облакът?
Духом се събирам от парчета цяла,
тленното поставям в джоба,
да запълня пукната илюзия...
Облак тъмен все ми пречи,
зейнал е жестоко и безмилостно -
рана огнедишаща в сърцето...
С нея ще мъждукам вечно в мрака,
и с облак тъмен за приятел -
светлината - кърваво червена...
И мъка имам... все по-голяма...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Довереница (Дочка Василева)

"Духом се събирам от парчета цяла,
тленното поставям в джоба,
да запълня пукната илюзия..."

И целостта,макар недосъшита
ще те постави на едно стъпало разлика
от болката все още незатихнала...
Защото всеки има мисия на този свят...

2008-09-08T22:18:39+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

болка си...и стихът ти е болка...съпреживявам те...
с обич, Мариолка...

2008-09-08T09:46:46+03:00
ПРИМАВЕРА (Татяна)

Облака е в мислите ти само, момиче, светлина и слънце си цялата. Тежките мигове са за да ни тласнат с по-голяма сила напред! Поздрави за стиха и приятелска прегръдка от далече, но истинска!

2008-09-07T03:07:44+03:00
idi (Ин Вел)

Над мен има не един, а много тъмни, черни, буреносни облаци! Но все си повтарям, че ще завали и ще отмие болката, мъката, страданията и ще донесе покой и в моята душа ранена. Повярвай и ти в това, Тюркоаз! Поздравления за хубавия стих!

2008-09-06T20:37:32+03:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

мъката ще намалее Мариола...повярвай!
въпрос на време е!
прегръдки от вълчо имаш....големи!!!

2008-09-06T18:17:54+03:00