тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
6.09.2008 г., 7:07 ч.

Имам... 

  Поезия » Философска
605 0 17
Имам и идея, имам и емоция...
Но защо ли пак е тъмен облакът?
Духом се събирам от парчета цяла,
тленното поставям в джоба,
да запълня пукната илюзия...
Облак тъмен все ми пречи,
зейнал е жестоко и безмилостно -
рана огнедишаща в сърцето...
С нея ще мъждукам вечно в мрака,
и с облак тъмен за приятел -
светлината - кърваво червена...
И мъка имам... все по-голяма...

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Духом се събирам от парчета цяла,
    тленното поставям в джоба,
    да запълня пукната илюзия..."

    И целостта,макар недосъшита
    ще те постави на едно стъпало разлика
    от болката все още незатихнала...
    Защото всеки има мисия на този свят...
  • болка си...и стихът ти е болка...съпреживявам те...
    с обич, Мариолка...
  • Облака е в мислите ти само, момиче, светлина и слънце си цялата. Тежките мигове са за да ни тласнат с по-голяма сила напред! Поздрави за стиха и приятелска прегръдка от далече, но истинска!
  • Над мен има не един, а много тъмни, черни, буреносни облаци! Но все си повтарям, че ще завали и ще отмие болката, мъката, страданията и ще донесе покой и в моята душа ранена. Повярвай и ти в това, Тюркоаз! Поздравления за хубавия стих!
  • мъката ще намалее Мариола...повярвай!
    въпрос на време е!
    прегръдки от вълчо имаш....големи!!!
  • Хей, той е там, зад слънцето и зад звездите, твоят лъч светлина! Разбутай облаците и ще го видиш. Това, че не виждаме нещо, не значи, че не съществува. А топлинката му е до теб всяка минута! Непрекъснато ще е така и няма да те остави никога... Но не суеверие, вяра трябва!... И пак те прегръщам! Вярвам в теб и силата ти!...
  • ...и аз събирам лъчи, за да грейне...
    изпращам ти един...от сърце...
  • Благодаря ви приятели - казват, че в трудни времена хората ставали
    суеверни и така се спасявали...И аз сякаш така, но не виждам лъча...
  • Прегръщам те, Мариола!
    Зад тъмния облак е слънцето!
  • Мариола...
  • С нея ще мъждукам вечно в мрака,
    и с облак тъмен за приятел -
    светлината - кърваво червена...
    И мъка имам...все по-голяма...

    Великолепно... нямам думи....! Поздравления, Мариола!!!
  • Красив стих!Бъди щастлива!Поздрави, Мариола!
  • Лъч-надежда ще разкъса облака!Гарантирам!Поздрав и една голяммаааа прегръдка за теб!
  • Една висока и красива дъга след тъмния облак ти желая!
  • Дори в мъката си светиш в стих - не мъждукаш!!!
    Поздравчета!!!
  • Благодаря, че ви има!!!
  • Пожелавам ти "горещ вятър",който да пропъди"облака"...Поздрави!!!
Предложения
: ??:??