Нямам море от любов, в което да плувам.
И нямам бряг, на който някой да сънувам.
Нямам слънце, което да огрявам с усмивки.
И да си спомням за птичи песни-звънливки.
Нямам дъга, която в приказки шарени да ме вгражда.
Нямам даже и дъжд, който да полива моята жажда.
Имам само небе, от обич станало толкова синьо,
че целувайки го, се превръщам в невидима...
Bloom
© Веси Василева Todos los derechos reservados