Нямам море от любов, в което да плувам.
И нямам бряг, на който някой да сънувам.
Нямам слънце, което да огрявам с усмивки.
И да си спомням за птичи песни-звънливки.
Нямам дъга, която в приказки шарени да ме вгражда.
Нямам даже и дъжд, който да полива моята жажда.
Имам само небе, от обич станало толкова синьо,
че целувайки го, се превръщам в невидима...
Bloom
© Веси Василева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
,Николай