30 abr 2015, 8:15

Имам си жена със очи сини

1.1K 0 5
    Имам си жена със òчи сини.
В къщи се разхожда по бикини.

Аз я гледам, пък като я хвана,
че като я метна на дивана!!!

И засявам в нея бяло семе -
да не свършва българското племе!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прав си, Владислав - най-лесното е да се засее семето. Трудното е след раждането. Сърцатост трябва!
    "Като се сравнявам със баща си -
    кой от двама ни бе по-сърцат?
    Две деца останаха след мене,
    а след него - четири деца!"
    Но въпросът дали да го има следващото дете стои само до раждането му; след раждането му вече не можем да си представим живота без него.
    Поздравления и за тебе, Лейди Фокс! Благодаря ти, че си дошла на страничката ми. И аз харесвам стиховете ти.
    И на мене това ми бе мисълта, Стойна - че любовта не е само удоволствие, но и дълг! Наистина "Мъжът и жената могат да засеят семето, но само Бог може да направи то да поникне!" Така е, но ако мъжът и жената не го засеят, и Бог не може да направи то да поникне.
    Да, Мисана, зная какво може да стане, ако вятърът към града духа откъм военното училище. Но идеята ми е да не се разчита само на вятъра.
  • Поздравление, Ангар! Само внимавай, докато засяваш да не духа вятър.
    Че нали знаеш какво става задуха ли вятърът откъм казармите...?
  • И аз те поздравявам за цялата творба! Може би трябва да се пиши повече за ниската ни раждаемост на населението и отрицателен прираст, ако
    искаме да я имаме България населена с българи!
    Поздравление и нови творчески успехи!
  • Така е, че - циганското прогресивно напредва..., трябва да се мисли сериозно по въпроса...!!!
  • Важно е, Анастасия.
    Може би дори е най-важното нещо.
    Вечно търсят смисъла на живота, а той е в това: да се създаде и отгледа поколението и да му се предадат натрупаният опит и знания.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...