30 апр. 2015 г., 08:15

Имам си жена със очи сини

1.1K 0 5
    Имам си жена със òчи сини.
В къщи се разхожда по бикини.

Аз я гледам, пък като я хвана,
че като я метна на дивана!!!

И засявам в нея бяло семе -
да не свършва българското племе!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прав си, Владислав - най-лесното е да се засее семето. Трудното е след раждането. Сърцатост трябва!
    "Като се сравнявам със баща си -
    кой от двама ни бе по-сърцат?
    Две деца останаха след мене,
    а след него - четири деца!"
    Но въпросът дали да го има следващото дете стои само до раждането му; след раждането му вече не можем да си представим живота без него.
    Поздравления и за тебе, Лейди Фокс! Благодаря ти, че си дошла на страничката ми. И аз харесвам стиховете ти.
    И на мене това ми бе мисълта, Стойна - че любовта не е само удоволствие, но и дълг! Наистина "Мъжът и жената могат да засеят семето, но само Бог може да направи то да поникне!" Така е, но ако мъжът и жената не го засеят, и Бог не може да направи то да поникне.
    Да, Мисана, зная какво може да стане, ако вятърът към града духа откъм военното училище. Но идеята ми е да не се разчита само на вятъра.
  • Поздравление, Ангар! Само внимавай, докато засяваш да не духа вятър.
    Че нали знаеш какво става задуха ли вятърът откъм казармите...?
  • И аз те поздравявам за цялата творба! Може би трябва да се пиши повече за ниската ни раждаемост на населението и отрицателен прираст, ако
    искаме да я имаме България населена с българи!
    Поздравление и нови творчески успехи!
  • Така е, че - циганското прогресивно напредва..., трябва да се мисли сериозно по въпроса...!!!
  • Важно е, Анастасия.
    Може би дори е най-важното нещо.
    Вечно търсят смисъла на живота, а той е в това: да се създаде и отгледа поколението и да му се предадат натрупаният опит и знания.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...