Apr 30, 2015, 8:15 AM

Имам си жена със очи сини

  Poetry » Erotic
1.1K 0 5
    Имам си жена със òчи сини.
В къщи се разхожда по бикини.

Аз я гледам, пък като я хвана,
че като я метна на дивана!!!

И засявам в нея бяло семе -
да не свършва българското племе!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прав си, Владислав - най-лесното е да се засее семето. Трудното е след раждането. Сърцатост трябва!
    "Като се сравнявам със баща си -
    кой от двама ни бе по-сърцат?
    Две деца останаха след мене,
    а след него - четири деца!"
    Но въпросът дали да го има следващото дете стои само до раждането му; след раждането му вече не можем да си представим живота без него.
    Поздравления и за тебе, Лейди Фокс! Благодаря ти, че си дошла на страничката ми. И аз харесвам стиховете ти.
    И на мене това ми бе мисълта, Стойна - че любовта не е само удоволствие, но и дълг! Наистина "Мъжът и жената могат да засеят семето, но само Бог може да направи то да поникне!" Така е, но ако мъжът и жената не го засеят, и Бог не може да направи то да поникне.
    Да, Мисана, зная какво може да стане, ако вятърът към града духа откъм военното училище. Но идеята ми е да не се разчита само на вятъра.
  • Поздравление, Ангар! Само внимавай, докато засяваш да не духа вятър.
    Че нали знаеш какво става задуха ли вятърът откъм казармите...?
  • И аз те поздравявам за цялата творба! Може би трябва да се пиши повече за ниската ни раждаемост на населението и отрицателен прираст, ако
    искаме да я имаме България населена с българи!
    Поздравление и нови творчески успехи!
  • Така е, че - циганското прогресивно напредва..., трябва да се мисли сериозно по въпроса...!!!
  • Важно е, Анастасия.
    Може би дори е най-важното нещо.
    Вечно търсят смисъла на живота, а той е в това: да се създаде и отгледа поколението и да му се предадат натрупаният опит и знания.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...