19 feb 2024, 0:02

Именувам се Васил

  Poesía
536 2 9

Пътеките, които е някой извървял

и думите изписани от някой, преди мен живял

намериха подслон във моята душа.

 

Душата ми лекува стари рани:

ненавист, страх, омраза, суета.

Аз сам избрах си този път -

душата ме поведе към света.

 

Понеже аз се роб родих

ала свободен страдах и горях

прощавам ви:

за слабостта и грешките човешки,

 

Но за България…

…не Бог, а аз съм съдник и месия,

и влъхва, и учител и водач.

 

И ако на бесилото увисна някой ден,

тогава нека ме земята черна скрие,

а гарваните името ми да прославят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Краси, аз искам да вярвам, че монетата има само една страна, но на практика не е така. Съвсем образно казано, или не чак толкова образно, тъжната реалност е в последните два реда тук. Поне така исках да звучи: тъжно, но истинско. Или обратното.

    Благодаря, Вальо!
  • Хубаво стихотворение.
  • Всичко е като двете страни на монетата. Вървят заедно. Българската монета още се върти. Кой откъде дойде и флиповър. Но скоро и тя ще изчезне... та може да му е по-добре на недостижим връх.
  • То си е радикално, Краси. Убийството на човек е радикално, пак примера с ратайчето, който, за моя радост Анани няма да обясни, защото съм го блокирал. Левски е извършил християнски и човешки грях, убивайки човек, но не го е направил самоцелно. Знаем историята, не искам да досаждам с преразкази. И да, Левски никого не е предал по време на процеса, за да си спаси живота. Това пък говори за друго човешко качество: вярност и доблест. Не подлост, не малодушие. Той е знаел, че си слага главата в торбата още докато е бил в легията на Раковски. Знаел и какви са законите в османската империя: че за метеж и организиране на въстание срещу падишаха наказанието е само едно: смърт. И така нататък, и керванът си върви, но Левски остава да живее като един недостижим връх.
  • "Готов на всичко" е доста радикално. И сега идва най-интересното: зависи за кой е радикално. Някои днес са готови на всичко, за да жертват другите.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...