19.02.2024 г., 0:02

Именувам се Васил

535 2 9

Пътеките, които е някой извървял

и думите изписани от някой, преди мен живял

намериха подслон във моята душа.

 

Душата ми лекува стари рани:

ненавист, страх, омраза, суета.

Аз сам избрах си този път -

душата ме поведе към света.

 

Понеже аз се роб родих

ала свободен страдах и горях

прощавам ви:

за слабостта и грешките човешки,

 

Но за България…

…не Бог, а аз съм съдник и месия,

и влъхва, и учител и водач.

 

И ако на бесилото увисна някой ден,

тогава нека ме земята черна скрие,

а гарваните името ми да прославят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Краси, аз искам да вярвам, че монетата има само една страна, но на практика не е така. Съвсем образно казано, или не чак толкова образно, тъжната реалност е в последните два реда тук. Поне така исках да звучи: тъжно, но истинско. Или обратното.

    Благодаря, Вальо!
  • Хубаво стихотворение.
  • Всичко е като двете страни на монетата. Вървят заедно. Българската монета още се върти. Кой откъде дойде и флиповър. Но скоро и тя ще изчезне... та може да му е по-добре на недостижим връх.
  • То си е радикално, Краси. Убийството на човек е радикално, пак примера с ратайчето, който, за моя радост Анани няма да обясни, защото съм го блокирал. Левски е извършил християнски и човешки грях, убивайки човек, но не го е направил самоцелно. Знаем историята, не искам да досаждам с преразкази. И да, Левски никого не е предал по време на процеса, за да си спаси живота. Това пък говори за друго човешко качество: вярност и доблест. Не подлост, не малодушие. Той е знаел, че си слага главата в торбата още докато е бил в легията на Раковски. Знаел и какви са законите в османската империя: че за метеж и организиране на въстание срещу падишаха наказанието е само едно: смърт. И така нататък, и керванът си върви, но Левски остава да живее като един недостижим връх.
  • "Готов на всичко" е доста радикално. И сега идва най-интересното: зависи за кой е радикално. Някои днес са готови на всичко, за да жертват другите.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...