24 feb 2019, 22:19

Името

1.2K 2 6

 

Ти имаше хубаво име - Надежда.

Надежда, която поражда мечти!

Надежда, която сърцето зарежда

със сила и воля далеч да лети!

 

Ти имаше хубаво име - Надежда.

С надежда живее човек на света!

Надежда и вяра човека повеждат

по пътя, по който върви любовта!

 

Надежда укрепва духа на човека!

С надежда се сбъдват и всички мечти!

Надеждата идва по своя пътека...

по тази пътека вървим Аз и Ти!

 

22 април 2015,

10 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ти си смел и силен човек, Иване. Сигурно е болезнено всичко около теб да ти напомня за нея. Толкова сме втренчени в собствените си пъпове, че не забелязваме или подминаваме чуждата болка. Моите съболезнования и искрено уважение.
  • Поклон пред жената с това хубаво име.
  • Благодаря, ти Гавраил за прозрението! Надеждата е пътека към бъдещето...
    Дарина, благодаря ти и на тебе, че ме подкрепяш със своето посещение на скромната ми страничка. Питаш ме защо използвам думата "имаше". Стихотворението е посветено на моята съпруга, която си замина 2000 година. Тя носеше това име. А финала е вече в сегашно време, защото от нея ми остана само споменът и надеждата, с която вървя през лабиринта на живота. Тя си замина и... самотата ме принуди да правя опити в поезията и да и посветя пет книги, романа на съвместния ни живот в стихове - "Влюбените птици летят по две". Написах ги така, че да могат да се пеят Това е моята признателност към нея.
    И понеже синовете ми не се интересуват от поезия - споделям с малцината, които четат това, което публикувам тук.
    Желая ви спокойна нощ и успешна седмица!
  • Надеждата като пътека към бъдещето.
    Поздрав!
  • А защо "имаше"? Това минало време не се връзва с финала. Стихотворението е много хубаво, но не с този финал.
    Лично мое мнение. На останалите съм почти сигурна, че им харесва така

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...