24 февр. 2019 г., 22:19

Името

1.2K 2 6

 

Ти имаше хубаво име - Надежда.

Надежда, която поражда мечти!

Надежда, която сърцето зарежда

със сила и воля далеч да лети!

 

Ти имаше хубаво име - Надежда.

С надежда живее човек на света!

Надежда и вяра човека повеждат

по пътя, по който върви любовта!

 

Надежда укрепва духа на човека!

С надежда се сбъдват и всички мечти!

Надеждата идва по своя пътека...

по тази пътека вървим Аз и Ти!

 

22 април 2015,

10 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванъ Митовъ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ти си смел и силен човек, Иване. Сигурно е болезнено всичко около теб да ти напомня за нея. Толкова сме втренчени в собствените си пъпове, че не забелязваме или подминаваме чуждата болка. Моите съболезнования и искрено уважение.
  • Поклон пред жената с това хубаво име.
  • Благодаря, ти Гавраил за прозрението! Надеждата е пътека към бъдещето...
    Дарина, благодаря ти и на тебе, че ме подкрепяш със своето посещение на скромната ми страничка. Питаш ме защо използвам думата "имаше". Стихотворението е посветено на моята съпруга, която си замина 2000 година. Тя носеше това име. А финала е вече в сегашно време, защото от нея ми остана само споменът и надеждата, с която вървя през лабиринта на живота. Тя си замина и... самотата ме принуди да правя опити в поезията и да и посветя пет книги, романа на съвместния ни живот в стихове - "Влюбените птици летят по две". Написах ги така, че да могат да се пеят Това е моята признателност към нея.
    И понеже синовете ми не се интересуват от поезия - споделям с малцината, които четат това, което публикувам тук.
    Желая ви спокойна нощ и успешна седмица!
  • Надеждата като пътека към бъдещето.
    Поздрав!
  • А защо "имаше"? Това минало време не се връзва с финала. Стихотворението е много хубаво, но не с този финал.
    Лично мое мнение. На останалите съм почти сигурна, че им харесва така

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...