24.02.2019 г., 22:19

Името

1.2K 2 6

 

Ти имаше хубаво име - Надежда.

Надежда, която поражда мечти!

Надежда, която сърцето зарежда

със сила и воля далеч да лети!

 

Ти имаше хубаво име - Надежда.

С надежда живее човек на света!

Надежда и вяра човека повеждат

по пътя, по който върви любовта!

 

Надежда укрепва духа на човека!

С надежда се сбъдват и всички мечти!

Надеждата идва по своя пътека...

по тази пътека вървим Аз и Ти!

 

22 април 2015,

10 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ти си смел и силен човек, Иване. Сигурно е болезнено всичко около теб да ти напомня за нея. Толкова сме втренчени в собствените си пъпове, че не забелязваме или подминаваме чуждата болка. Моите съболезнования и искрено уважение.
  • Поклон пред жената с това хубаво име.
  • Благодаря, ти Гавраил за прозрението! Надеждата е пътека към бъдещето...
    Дарина, благодаря ти и на тебе, че ме подкрепяш със своето посещение на скромната ми страничка. Питаш ме защо използвам думата "имаше". Стихотворението е посветено на моята съпруга, която си замина 2000 година. Тя носеше това име. А финала е вече в сегашно време, защото от нея ми остана само споменът и надеждата, с която вървя през лабиринта на живота. Тя си замина и... самотата ме принуди да правя опити в поезията и да и посветя пет книги, романа на съвместния ни живот в стихове - "Влюбените птици летят по две". Написах ги така, че да могат да се пеят Това е моята признателност към нея.
    И понеже синовете ми не се интересуват от поезия - споделям с малцината, които четат това, което публикувам тук.
    Желая ви спокойна нощ и успешна седмица!
  • Надеждата като пътека към бъдещето.
    Поздрав!
  • А защо "имаше"? Това минало време не се връзва с финала. Стихотворението е много хубаво, но не с този финал.
    Лично мое мнение. На останалите съм почти сигурна, че им харесва така

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...