Хайде, угаси пожара в мен,
с крака разтъпквай въглените живи,
на тъмно да е утрешният ден,
превърни ме в пепелища сиви...
Хайде, зарови ме, зарови ме жива,
смачкай ме като трева -
под нозете на добиче развилняло,
с мокра пяна на уста...
Хайде, всичката си жлъч излей,
със горчилката си отрови ме,
после сам ще стържеш този клей,
за да изчистиш мойто име...
Хайде, отървавай се от мен,
че мойта сила, виждам, задушава,
животът ти, без мен осакатен,
целувката от мен не заслужава...
Е, хайде, заличи ме от света
и все едно не съм те посетила,
наричай ме със грозни имена -
ранявай ме... ще си остана мила...
Желана винаги ще бъда аз,
без мен животът е студен, суров,
невиждана е силата на мойта власт,
защото нося името - ЛЮБОВ!
© Ирена Георгиева Todos los derechos reservados