Sep 2, 2011, 11:35 PM

Името ми е любов

  Poetry » Love
1.3K 0 5

Хайде, угаси пожара в мен,

с крака разтъпквай въглените живи,

на тъмно да е утрешният ден,

превърни ме в пепелища сиви...

 

Хайде, зарови ме, зарови ме жива,

смачкай ме като трева -

под нозете на добиче развилняло,

с мокра пяна на уста...

 

Хайде, всичката си жлъч излей,

със горчилката си отрови ме,

после сам ще стържеш този клей,

за да изчистиш мойто име...

 

Хайде, отървавай се от мен,

че мойта сила, виждам, задушава,

животът ти, без мен осакатен,

целувката от мен не заслужава...

 

Е, хайде, заличи ме от света

и все едно не съм те посетила,

наричай ме със грозни имена -

ранявай ме... ще си остана мила...

 

Желана винаги ще бъда аз,

без мен животът е студен, суров,

невиждана е силата на мойта власт,

защото нося името - ЛЮБОВ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...