2.09.2011 г., 23:35

Името ми е любов

1.3K 0 5

Хайде, угаси пожара в мен,

с крака разтъпквай въглените живи,

на тъмно да е утрешният ден,

превърни ме в пепелища сиви...

 

Хайде, зарови ме, зарови ме жива,

смачкай ме като трева -

под нозете на добиче развилняло,

с мокра пяна на уста...

 

Хайде, всичката си жлъч излей,

със горчилката си отрови ме,

после сам ще стържеш този клей,

за да изчистиш мойто име...

 

Хайде, отървавай се от мен,

че мойта сила, виждам, задушава,

животът ти, без мен осакатен,

целувката от мен не заслужава...

 

Е, хайде, заличи ме от света

и все едно не съм те посетила,

наричай ме със грозни имена -

ранявай ме... ще си остана мила...

 

Желана винаги ще бъда аз,

без мен животът е студен, суров,

невиждана е силата на мойта власт,

защото нося името - ЛЮБОВ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...