Името ми Свобода е
Свойта красота смутено
под мъглив воал прикрива
младата разголена зора.
Ала осквернена някак -
като светла майчина сълза,
неусетно във пръстта попила
на гробовете на родните деца.
...
Ледено отекват стъпки на мъже.
Пред тях - измъчени, полека -
оковани двама към арената
вървим - момиче и момче.
На очите връзка... Прикладите стенат!
Отлитаме след миг към вечността!
Името ти Истина бе някога,
а мен преди зовяха... Свобода.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Todos los derechos reservados
