Името ми Свобода е
Свойта красота смутено
под мъглив воал прикрива
младата разголена зора.
Ала осквернена някак -
като светла майчина сълза,
неусетно във пръстта попила
на гробовете на родните деца.
...
Ледено отекват стъпки на мъже.
Пред тях - измъчени, полека -
оковани двама към арената
вървим - момиче и момче.
На очите връзка... Прикладите стенат!
Отлитаме след миг към вечността!
Името ти Истина бе някога,
а мен преди зовяха... Свобода.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
