13 feb 2009, 0:59

Император на водата

  Poesía » Civil
1K 0 3
Износените камъни на тихата душевност
са вкопчили във себе си Реката
и всеки сам за себе си е вечен притежател,
неизменен император на водата...

Отдавна Слънцето дари и злато,
уви, за миг, от Тинята стопено,
когато в гняв обагрила Реката
с кръвта си черна и студена...

Болеше дълго раната гореща,
подковата достигна надълбоко,
не мина много и Смъртта зловеща
след конника закрачила широко...

Земята в жаждата си запреглъща,
кръвта ликуваше Стрелата,
а камъните вечно непреклонни
безмълвно стискаха Реката.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никифор Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...