13.02.2009 г., 0:59 ч.

Император на водата 

  Поезия » Гражданска
708 0 3
Износените камъни на тихата душевност
са вкопчили във себе си Реката
и всеки сам за себе си е вечен притежател,
неизменен император на водата...

Отдавна Слънцето дари и злато,
уви, за миг, от Тинята стопено,
когато в гняв обагрила Реката
с кръвта си черна и студена...

Болеше дълго раната гореща,
подковата достигна надълбоко,
не мина много и Смъртта зловеща
след конника закрачила широко...

Земята в жаждата си запреглъща,
кръвта ликуваше Стрелата,
а камъните вечно непреклонни
безмълвно стискаха Реката.

© Никифор Никифоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??