Император на водата

Feb 13, 2009, 12:59 AM

Poetry » Civilian

622 0 3

Износените камъни на тихата душевност
са вкопчили във себе си Реката
и всеки сам за себе си е вечен притежател,
неизменен император на водата...

Отдавна Слънцето дари и злато,
уви, за миг, от Тинята стопено,
когато в гняв обагрила Реката
с кръвта си черна и студена...

Болеше дълго раната гореща,
подковата достигна надълбоко,
не мина много и Смъртта зловеща
след конника закрачила широко...

Земята в жаждата си запреглъща,
кръвта ликуваше Стрелата,
а камъните вечно непреклонни
безмълвно стискаха Реката.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Lilija (Нимфаеа Алба)

2009-12-25T18:19:29+02:00

Хубаво е
Dark_Island (Таня Георгиева)

2009-12-01T07:53:47+02:00

... чудесен стих... можеш да избегнеш употребата на думичката "уви" - тук е излишна, а и в поезията не ми допада някак си... сякаш е кръпка в стиховете...
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

2009-08-27T01:04:14+03:00

Мисля, че разбрах... Харесах. И аз ще почета...императоре