Износените камъни на тихата душевност
са вкопчили във себе си Реката
и всеки сам за себе си е вечен притежател,
неизменен император на водата...
Отдавна Слънцето дари и злато,
уви, за миг, от Тинята стопено,
когато в гняв обагрила Реката
с кръвта си черна и студена...
Болеше дълго раната гореща,
подковата достигна надълбоко,
не мина много и Смъртта зловеща
след конника закрачила широко... ...