25 feb 2008, 18:41

Импресионистично 

  Poesía » De amor
576 0 5
Морето във реката днес се вля
и морско утро се превърна в речно,
със утрото усмихна се денят,
със щастие в начало безконечно...

И може би в незнаен кръгозор,
разсипани, мечтите разцъфтяха,
ухаеха далеч от моя взор,
но във сърцето ми последно те се спряха...

От шумните вълни последен екот
обръщаха надеждите горещи,
аз изживявах ненадминат шепот,
звездна вечер със искрящи свещи...

Единствено разпръснатият дим
от още незапалени цигари,
тежаха в мене - неотключен скрин,
свещен единствено като олтаря...

Вълшебна нощ витаеше магия,
словата ти превръщаше във знак,
животът е като една стихия,
преглъщаш го и... отначало пак...

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??