25 feb 2008, 18:41

Импресионистично

732 0 5
Морето във реката днес се вля
и морско утро се превърна в речно,
със утрото усмихна се денят,
със щастие в начало безконечно...

И може би в незнаен кръгозор,
разсипани, мечтите разцъфтяха,
ухаеха далеч от моя взор,
но във сърцето ми последно те се спряха...

От шумните вълни последен екот
обръщаха надеждите горещи,
аз изживявах ненадминат шепот,
звездна вечер със искрящи свещи...

Единствено разпръснатият дим
от още незапалени цигари,
тежаха в мене - неотключен скрин,
свещен единствено като олтаря...

Вълшебна нощ витаеше магия,
словата ти превръщаше във знак,
животът е като една стихия,
преглъщаш го и... отначало пак...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...