25 февр. 2008 г., 18:41

Импресионистично

733 0 5
Морето във реката днес се вля
и морско утро се превърна в речно,
със утрото усмихна се денят,
със щастие в начало безконечно...

И може би в незнаен кръгозор,
разсипани, мечтите разцъфтяха,
ухаеха далеч от моя взор,
но във сърцето ми последно те се спряха...

От шумните вълни последен екот
обръщаха надеждите горещи,
аз изживявах ненадминат шепот,
звездна вечер със искрящи свещи...

Единствено разпръснатият дим
от още незапалени цигари,
тежаха в мене - неотключен скрин,
свещен единствено като олтаря...

Вълшебна нощ витаеше магия,
словата ти превръщаше във знак,
животът е като една стихия,
преглъщаш го и... отначало пак...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...