Feb 25, 2008, 6:41 PM

Импресионистично

  Poetry » Love
728 0 5
Морето във реката днес се вля
и морско утро се превърна в речно,
със утрото усмихна се денят,
със щастие в начало безконечно...

И може би в незнаен кръгозор,
разсипани, мечтите разцъфтяха,
ухаеха далеч от моя взор,
но във сърцето ми последно те се спряха...

От шумните вълни последен екот
обръщаха надеждите горещи,
аз изживявах ненадминат шепот,
звездна вечер със искрящи свещи...

Единствено разпръснатият дим
от още незапалени цигари,
тежаха в мене - неотключен скрин,
свещен единствено като олтаря...

Вълшебна нощ витаеше магия,
словата ти превръщаше във знак,
животът е като една стихия,
преглъщаш го и... отначало пак...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...