27 ene 2022, 10:27

Импресия

  Poesía
483 0 0


Плитката река е тъй дълбока,
че дъното попива във нощта,
звездите се превръщат в рибки
и три желания към устието плуват.
Луната като лодка се извива
и плува между двата бряга - Ин и Ян.
Един човек се моли да премине,
но вълк с овца и зелка са му спътници,
а лодката е като отражение...
Молитвата потъва като камък
и тишината я поглъща в необята.
А облаците са в монашки дрехи.
Скоро ще започнат литургия.
Дъждовна песен руква изведнъж,
но само бреговете я дочуват.
Реката сякаш глуха не разбира,
че песента променя сушата.
Единствено пораства плитчината
и ябълката вече вярва,
че никоя ламя не може да я вземе,
защото вместо трима братя,
я пази тази същата река, която
вече е така дълбока,
че дъното не среща сутрините,
а хоризонта вече е завой,
зад който никой, нищичко не знае.
Единствено един петел се чува
как силно кукурига, че е трети...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...