27.01.2022 г., 10:27

Импресия

480 0 0


Плитката река е тъй дълбока,
че дъното попива във нощта,
звездите се превръщат в рибки
и три желания към устието плуват.
Луната като лодка се извива
и плува между двата бряга - Ин и Ян.
Един човек се моли да премине,
но вълк с овца и зелка са му спътници,
а лодката е като отражение...
Молитвата потъва като камък
и тишината я поглъща в необята.
А облаците са в монашки дрехи.
Скоро ще започнат литургия.
Дъждовна песен руква изведнъж,
но само бреговете я дочуват.
Реката сякаш глуха не разбира,
че песента променя сушата.
Единствено пораства плитчината
и ябълката вече вярва,
че никоя ламя не може да я вземе,
защото вместо трима братя,
я пази тази същата река, която
вече е така дълбока,
че дъното не среща сутрините,
а хоризонта вече е завой,
зад който никой, нищичко не знае.
Единствено един петел се чува
как силно кукурига, че е трети...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...