Плитката река е тъй дълбока,
че дъното попива във нощта,
звездите се превръщат в рибки
и три желания към устието плуват.
Луната като лодка се извива
и плува между двата бряга - Ин и Ян.
Един човек се моли да премине,
но вълк с овца и зелка са му спътници,
а лодката е като отражение...
Молитвата потъва като камък
и тишината я поглъща в необята.
А облаците са в монашки дрехи.
Скоро ще започнат литургия.
Дъждовна песен руква изведнъж,
но само бреговете я дочуват.
Реката сякаш глуха не разбира,
че песента променя сушата.
Единствено пораства плитчината
и ябълката вече вярва,
че никоя ламя не може да я вземе,
защото вместо трима братя,
я пази тази същата река, която
вече е така дълбока,
че дъното не среща сутрините,
а хоризонта вече е завой,
зад който никой, нищичко не знае.
Единствено един петел се чува
как силно кукурига, че е трети...