Jan 27, 2022, 10:27 AM

Импресия

  Poetry
479 0 0


Плитката река е тъй дълбока,
че дъното попива във нощта,
звездите се превръщат в рибки
и три желания към устието плуват.
Луната като лодка се извива
и плува между двата бряга - Ин и Ян.
Един човек се моли да премине,
но вълк с овца и зелка са му спътници,
а лодката е като отражение...
Молитвата потъва като камък
и тишината я поглъща в необята.
А облаците са в монашки дрехи.
Скоро ще започнат литургия.
Дъждовна песен руква изведнъж,
но само бреговете я дочуват.
Реката сякаш глуха не разбира,
че песента променя сушата.
Единствено пораства плитчината
и ябълката вече вярва,
че никоя ламя не може да я вземе,
защото вместо трима братя,
я пази тази същата река, която
вече е така дълбока,
че дъното не среща сутрините,
а хоризонта вече е завой,
зад който никой, нищичко не знае.
Единствено един петел се чува
как силно кукурига, че е трети...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...