Регина (Радост Даскалова)
374 1425
23 ago 2008, 13:41  

Импресия 

  Poesía » Del paisaje
591 0 9

Отива си от мен,

с провлачена походка,

състарено лятото.

Премрежват му очите мигли,

от парещи медузи

и врабци уплашени.



И тананика си през зъби,

с лице,

разбягало се в трафика на циклите,

по хоризонта непоръбен,

по там,

отвъд,

зад грапавия тен на времето.



Зелено е от непонятност.

Като последна капка отлив,

в късен океан,

като око на паднал ангел,

прокапва залезът му,

в подгъвите на деня.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??