Регина (Радост Даскалова)
374 1425
23.08.2008 г., 13:41 ч.  

Импресия 

  Поезия » Пейзажна
590 0 9

Отива си от мен,

с провлачена походка,

състарено лятото.

Премрежват му очите мигли,

от парещи медузи

и врабци уплашени.



И тананика си през зъби,

с лице,

разбягало се в трафика на циклите,

по хоризонта непоръбен,

по там,

отвъд,

зад грапавия тен на времето.



Зелено е от непонятност.

Като последна капка отлив,

в късен океан,

като око на паднал ангел,

прокапва залезът му,

в подгъвите на деня.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??