Импресия
Отива си от мен,
с провлачена походка,
състарено лятото.
Премрежват му очите мигли,
от парещи медузи
и врабци уплашени.
И тананика си през зъби,
с лице,
разбягало се в трафика на циклите,
по хоризонта непоръбен,
по там,
отвъд,
зад грапавия тен на времето.
Зелено е от непонятност.
Като последна капка отлив,
в късен океан,
като око на паднал ангел,
прокапва залезът му,
в подгъвите на деня.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
