Отива си от мен,
с провлачена походка,
състарено лятото.
Премрежват му очите мигли,
от парещи медузи
и врабци уплашени.
И тананика си през зъби,
с лице,
разбягало се в трафика на циклите,
по хоризонта непоръбен,
по там,
отвъд,
зад грапавия тен на времето.
Зелено е от непонятност.
Като последна капка отлив,
в късен океан,
като око на паднал ангел,
прокапва залезът му,
в подгъвите на деня.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
