ИМПРЕСИЯ
На Сашо Серафимов
Благодари на Бога и за този ден.
Постла си празното легло и тихичко залезе.
В съня си виждаше нестихващи коне
и върхове, които недостигнати изчезват.
А времето изтичаше като отприщена река –
без брод, без мисъл и без чувства.
Събуди се и върху разнищения сал
с несбъднатите си мечти закуси.
Далече някъде се виждаше брега,
лудуваше безгрижен вятър, ...