С теменужена сянка е облак надвиснал
над града... и след миг – ще вали,
а дъждът, от очите на Господа плиснал,
ще окъпе земя и звезди!
И прорязал бездънното синьо пространство,
метеор ще остави следа,
по която далече и дълго да странствам
сред морета от светлина!
Въздух, знам, не достига в безкрайната бездна;
вечен, Космосът няма предел!
Но животът човешки сам карма е звездна
и към бъдното път е поел!