9.12.2010 г., 9:09

Импресия

787 0 13

                                      С теменужена сянка е облак надвиснал

                                             над града... и след миг – ще вали,

                                      а дъждът, от очите на Господа плиснал,

                                                   ще окъпе земя и звезди!

 

                                  И прорязал бездънното синьо пространство,

                                                  метеор ще остави следа,

                                     по която далече и дълго да странствам

                                                  сред морета от светлина!

 

                                 Въздух, знам, не достига в безкрайната бездна;

                                               вечен, Космосът няма предел!

                                   Но животът човешки сам карма е звездна

                                                  и към бъдното път е поел! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дамм, Мариански, здравей...Че си художник- художник си! Поздрав!
  • Поздрав! Няма нужда от коментар, достатъчно е да се прочете и усети!
  • Браво все напред и нагоре към звездите.Хареса ми,стана ми някък широко,свободно на душата.Продължавай да странстваш за да четем още много красиви стихове
  • Красиво рисуваш, Мариане!
    Достигаш звездите... и душите...
  • Красива импресия... Поздрав и от мен, Мариане!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...