9 дек. 2010 г., 09:09

Импресия

790 0 13

                                      С теменужена сянка е облак надвиснал

                                             над града... и след миг – ще вали,

                                      а дъждът, от очите на Господа плиснал,

                                                   ще окъпе земя и звезди!

 

                                  И прорязал бездънното синьо пространство,

                                                  метеор ще остави следа,

                                     по която далече и дълго да странствам

                                                  сред морета от светлина!

 

                                 Въздух, знам, не достига в безкрайната бездна;

                                               вечен, Космосът няма предел!

                                   Но животът човешки сам карма е звездна

                                                  и към бъдното път е поел! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дамм, Мариански, здравей...Че си художник- художник си! Поздрав!
  • Поздрав! Няма нужда от коментар, достатъчно е да се прочете и усети!
  • Браво все напред и нагоре към звездите.Хареса ми,стана ми някък широко,свободно на душата.Продължавай да странстваш за да четем още много красиви стихове
  • Красиво рисуваш, Мариане!
    Достигаш звездите... и душите...
  • Красива импресия... Поздрав и от мен, Мариане!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....