Въздухът е пълен с твойто име,
а небето с твоите очи.
В сенки като дъх недоловими
и в мъгла от сънища незрими
липсваща хармония мълчи.
Изтънели нишките на спомена
времето само ще заличи -
като в прах потънала картина
с щрихи от мечти прогонени.
Липсващо - сърцето ще мълчи.
Вятърът ще тича напосоки
и дъждът ще плаче вместо нас. ...