Nov 29, 2013, 3:24 PM  

Импресия

  Poetry
636 0 1

Въздухът е пълен с твойто име,

а небето с твоите очи.

В сенки като дъх недоловими

и в мъгла от сънища незрими

липсваща хармония мълчи.

 

Изтънели нишките на спомена

времето само ще заличи -

като в прах потънала картина

с щрихи от мечти прогонени.

Липсващо - сърцето ще мълчи.

 

Вятърът ще тича напосоки

и дъждът ще плаче вместо нас.

С писък нежността ще се откъсне

и ще скочи сляпо във дълбокото.

Липсващ звън на струна - АЗ...

 

БГ,2007'

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре дошла, Роси! Хубаво си описала усещане, което може да бъде безкрайно и ужасно. .. Поздравления! Успех!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...