Nov 29, 2013, 3:24 PM  

Импресия

  Poetry
637 0 1

Въздухът е пълен с твойто име,

а небето с твоите очи.

В сенки като дъх недоловими

и в мъгла от сънища незрими

липсваща хармония мълчи.

 

Изтънели нишките на спомена

времето само ще заличи -

като в прах потънала картина

с щрихи от мечти прогонени.

Липсващо - сърцето ще мълчи.

 

Вятърът ще тича напосоки

и дъждът ще плаче вместо нас.

С писък нежността ще се откъсне

и ще скочи сляпо във дълбокото.

Липсващ звън на струна - АЗ...

 

БГ,2007'

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре дошла, Роси! Хубаво си описала усещане, което може да бъде безкрайно и ужасно. .. Поздравления! Успех!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...