29.11.2013 г., 15:24  

Импресия

638 0 1

Въздухът е пълен с твойто име,

а небето с твоите очи.

В сенки като дъх недоловими

и в мъгла от сънища незрими

липсваща хармония мълчи.

 

Изтънели нишките на спомена

времето само ще заличи -

като в прах потънала картина

с щрихи от мечти прогонени.

Липсващо - сърцето ще мълчи.

 

Вятърът ще тича напосоки

и дъждът ще плаче вместо нас.

С писък нежността ще се откъсне

и ще скочи сляпо във дълбокото.

Липсващ звън на струна - АЗ...

 

БГ,2007'

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре дошла, Роси! Хубаво си описала усещане, което може да бъде безкрайно и ужасно. .. Поздравления! Успех!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...