Небето като роза синя
уханията си разтваря,
узрява изгревът - смокиня,
а чувството е с вкус на нара.
Морето е щумяща книга,
и букви прелестни - вълните,
а бриз да ми чете пристига,
и се обичам до насита.
© Милена Френкева Todos los derechos reservados