Седя си в стаята! Самотно е.
Навън животът е далечен.
Жена на възраст. Безработна
и някак безнадеждна вече.
Чета от вашата поезия.
Поемам вашите копнежи
и любовта на малки резени,
трохи от вашите надежди.
Чета. Допушвам си цигарата.
Представям си за миг лицата ви.
За миг забравям, че съм стара
от стиховете на децата.
Не ви познавам и едва ли
животът ще ни срещне някога,
но думите ви ме погалиха,
усмихнаха или разплакаха.
Седя си в стаята. Унесена.
Сърфирам в сайта"Откровения".
Не казвам, че е много весело,
живея с вашите творения.
© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados
А за пристрястяването..май всички сме пристрастени тук
Продължавай да твориш и да ни радваш!