13.09.2007 г., 20:36

Импровизация онлайн

1.6K 0 19

Седя си в стаята! Самотно е.
Навън животът е далечен.
Жена на възраст. Безработна
и някак безнадеждна вече.

Чета от вашата поезия.
Поемам вашите копнежи
и любовта на малки резени,
трохи от вашите надежди.

Чета. Допушвам си цигарата.
Представям си за миг лицата ви.
За миг забравям, че съм стара
от стиховете на децата.

Не ви познавам и едва ли
животът ще ни срещне някога,
но думите ви ме погалиха,
усмихнаха или разплакаха.

Седя си в стаята. Унесена.
Сърфирам в сайта"Откровения".
Не казвам, че е много весело,

живея с вашите творения.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вале и ние живеем с твоите творения,прекрасни са!
    А за пристрястяването..май всички сме пристрастени тук
    Продължавай да твориш и да ни радваш!
  • Браво, Вале! Продължавай да пишеш и да ни радваш с твоите прекрасни стихове! А живота ще ни срещне, затова са срещите на Откровения! Поздрави!
  • Ех,че хубав стих,браво,Валя!!!Много,много се радвам ,че си тук,а на следващата среща можеш да срещнеш много Откровенци,аз мисля да го направя.Не така тъжно и уморено,имаш сърцата натура,прегръщам те!!!
  • Чудесен стих!!! Топъл и откровен! Надявам се да е актуален само до следващата среща на "Откровения! Поздрави!!!
  • Чудесно, откровено стихотворение!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...