13 сент. 2007 г., 20:36

Импровизация онлайн

1.6K 0 19

Седя си в стаята! Самотно е.
Навън животът е далечен.
Жена на възраст. Безработна
и някак безнадеждна вече.

Чета от вашата поезия.
Поемам вашите копнежи
и любовта на малки резени,
трохи от вашите надежди.

Чета. Допушвам си цигарата.
Представям си за миг лицата ви.
За миг забравям, че съм стара
от стиховете на децата.

Не ви познавам и едва ли
животът ще ни срещне някога,
но думите ви ме погалиха,
усмихнаха или разплакаха.

Седя си в стаята. Унесена.
Сърфирам в сайта"Откровения".
Не казвам, че е много весело,

живея с вашите творения.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вале и ние живеем с твоите творения,прекрасни са!
    А за пристрястяването..май всички сме пристрастени тук
    Продължавай да твориш и да ни радваш!
  • Браво, Вале! Продължавай да пишеш и да ни радваш с твоите прекрасни стихове! А живота ще ни срещне, затова са срещите на Откровения! Поздрави!
  • Ех,че хубав стих,браво,Валя!!!Много,много се радвам ,че си тук,а на следващата среща можеш да срещнеш много Откровенци,аз мисля да го направя.Не така тъжно и уморено,имаш сърцата натура,прегръщам те!!!
  • Чудесен стих!!! Топъл и откровен! Надявам се да е актуален само до следващата среща на "Откровения! Поздрави!!!
  • Чудесно, откровено стихотворение!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...