Импровизация от една картина
Утрото идва
внезапно,
аз го виждам
от моето
двойно прозорче.
Още не е
зачервено,
а малко
изкаляно даже.
Земята,
като чернобяла
снимка
е застанала
на пост.
Денят
продължава
да дебне
за онзи миг,
в който
незабелязано
ще се покаже.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Свилен Стоев Todos los derechos reservados
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
