12 dic 2010, 22:10

Импулс

  Poesía » Otra
661 0 6

Ти си моята болка и рана,

ти си мъката и радостта,

ти си моята обич и няма

друга за мен на света.

С тебе от толкова време

делиме и хляб и легло,

частица си вече от мене,

от наш'та верига звено.

Без тебе съм тъжна, самотна

няма стойност денят ми без теб,

ощетен е даже животът,

макар и във охолство да е.

Не искам пари и имоти,

богатства и злато неща,

искам до мен да си нощем,

да заспивам на твойта ръка.

Искам през диви поляни

ръка за ръка да вървим

и само с любов най-голяма

несбъдни мечти да осъществим.

Без резерви обичта си да пием,

като влюбени за първи път

и безсрамните чувства не крием,

нека като вулкан да изврат.

Нека отприщим душите

без срам и морал да пламтят,

свобода да дадем на сърцата

с риска дори да изгорят!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...