12.12.2010 г., 22:10

Импулс

660 0 6

Ти си моята болка и рана,

ти си мъката и радостта,

ти си моята обич и няма

друга за мен на света.

С тебе от толкова време

делиме и хляб и легло,

частица си вече от мене,

от наш'та верига звено.

Без тебе съм тъжна, самотна

няма стойност денят ми без теб,

ощетен е даже животът,

макар и във охолство да е.

Не искам пари и имоти,

богатства и злато неща,

искам до мен да си нощем,

да заспивам на твойта ръка.

Искам през диви поляни

ръка за ръка да вървим

и само с любов най-голяма

несбъдни мечти да осъществим.

Без резерви обичта си да пием,

като влюбени за първи път

и безсрамните чувства не крием,

нека като вулкан да изврат.

Нека отприщим душите

без срам и морал да пламтят,

свобода да дадем на сърцата

с риска дори да изгорят!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...