12.12.2010 г., 22:10

Импулс

663 0 6

Ти си моята болка и рана,

ти си мъката и радостта,

ти си моята обич и няма

друга за мен на света.

С тебе от толкова време

делиме и хляб и легло,

частица си вече от мене,

от наш'та верига звено.

Без тебе съм тъжна, самотна

няма стойност денят ми без теб,

ощетен е даже животът,

макар и във охолство да е.

Не искам пари и имоти,

богатства и злато неща,

искам до мен да си нощем,

да заспивам на твойта ръка.

Искам през диви поляни

ръка за ръка да вървим

и само с любов най-голяма

несбъдни мечти да осъществим.

Без резерви обичта си да пием,

като влюбени за първи път

и безсрамните чувства не крием,

нека като вулкан да изврат.

Нека отприщим душите

без срам и морал да пламтят,

свобода да дадем на сърцата

с риска дори да изгорят!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...