Ти си моята болка и рана,
ти си мъката и радостта,
ти си моята обич и няма
друга за мен на света.
С тебе от толкова време
делиме и хляб и легло,
частица си вече от мене,
от наш'та верига звено.
Без тебе съм тъжна, самотна
няма стойност денят ми без теб,
ощетен е даже животът,
макар и във охолство да е.
Не искам пари и имоти,
богатства и злато неща,
искам до мен да си нощем,
да заспивам на твойта ръка.
Искам през диви поляни
ръка за ръка да вървим
и само с любов най-голяма
несбъдни мечти да осъществим.
Без резерви обичта си да пием,
като влюбени за първи път
и безсрамните чувства не крием,
нека като вулкан да изврат.
Нека отприщим душите
без срам и морал да пламтят,
свобода да дадем на сърцата
с риска дори да изгорят!
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени