Dec 12, 2010, 10:10 PM

Импулс

  Poetry » Other
658 0 6

Ти си моята болка и рана,

ти си мъката и радостта,

ти си моята обич и няма

друга за мен на света.

С тебе от толкова време

делиме и хляб и легло,

частица си вече от мене,

от наш'та верига звено.

Без тебе съм тъжна, самотна

няма стойност денят ми без теб,

ощетен е даже животът,

макар и във охолство да е.

Не искам пари и имоти,

богатства и злато неща,

искам до мен да си нощем,

да заспивам на твойта ръка.

Искам през диви поляни

ръка за ръка да вървим

и само с любов най-голяма

несбъдни мечти да осъществим.

Без резерви обичта си да пием,

като влюбени за първи път

и безсрамните чувства не крием,

нека като вулкан да изврат.

Нека отприщим душите

без срам и морал да пламтят,

свобода да дадем на сърцата

с риска дори да изгорят!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...