12 дек. 2010 г., 22:10

Импулс

666 0 6

Ти си моята болка и рана,

ти си мъката и радостта,

ти си моята обич и няма

друга за мен на света.

С тебе от толкова време

делиме и хляб и легло,

частица си вече от мене,

от наш'та верига звено.

Без тебе съм тъжна, самотна

няма стойност денят ми без теб,

ощетен е даже животът,

макар и във охолство да е.

Не искам пари и имоти,

богатства и злато неща,

искам до мен да си нощем,

да заспивам на твойта ръка.

Искам през диви поляни

ръка за ръка да вървим

и само с любов най-голяма

несбъдни мечти да осъществим.

Без резерви обичта си да пием,

като влюбени за първи път

и безсрамните чувства не крием,

нека като вулкан да изврат.

Нека отприщим душите

без срам и морал да пламтят,

свобода да дадем на сърцата

с риска дори да изгорят!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...