Човекът се ражда само веднъж
и само веднъж той умира…
Душата уморена жадува покой
и търси тя спешно „квартира“…
Видяла и радост, видяла и мъка,
усетила страстен копнеж,
преживяла среща, а после разлъка,
душата има единствен стремеж...
След бурен живот в тяло тленно,
разбрала кое е безценно,
тя търси едно - Свободата -
да полети над гнева, нищетата…
да прости и на най-големия враг,
за да не я погълне дълбокият мрак…
Душата се носи нетленна и лека,
простила и взела греха на човека…
Тя знае, че някъде има и брод -
да се свърже отново с човешкия род…
Когато отдъхне от страсти и мъки,
когато забрави за срещи, разлъки,
когато готова е пак за живот -
душата човешка ще намери и брод…
И пак ще се върне там, на Земята,
понесла отново живот на крилата,
дарявайки мама и татко с надежда
в момента, когато бебе проглежда и
ражда се с болка и вик за любов…
Тя, Душата, се бори за живота си нов…
Душата остава, душата е жива,
когато от любим човек си отива…
Душата е вечна, душата е с нас,
душата е онзи безценен компас,
дето вярна посока все ни показва
и сърцето, докато тупти, тя предпазва…
© Даниела Ганчева Todos los derechos reservados