Човекът се ражда само веднъж

и само веднъж той умира…

Душата уморена жадува покой

и търси тя спешно „квартира“…

Видяла и радост, видяла и мъка,

усетила страстен копнеж,

преживяла  среща, а после разлъка,

душата има единствен стремеж...

След бурен живот в тяло тленно,

разбрала кое е безценно,

тя търси едно - Свободата -

да полети над гнева, нищетата… 

да прости и на най-големия враг,

за да не я погълне дълбокият мрак…

Душата се носи нетленна и лека,

простила и взела греха на човека…

Тя знае, че някъде има и брод -

да се свърже отново с човешкия род…

Когато отдъхне от страсти и мъки,

когато забрави за срещи, разлъки,

когато готова е пак за живот -

душата човешка ще намери и брод…

И пак ще се върне там, на Земята,

понесла отново живот на крилата,

дарявайки мама и татко с надежда

в момента, когато бебе проглежда и

ражда се с болка и вик за любов…

Тя, Душата, се бори за живота си нов…

Душата остава, душата е жива,

когато от любим човек си отива…

Душата е вечна, душата е с нас,

душата е онзи безценен компас,

дето вярна посока все ни показва

и сърцето, докато тупти, тя предпазва…