По стъклото - малки капчици дъжд.
В небето – тъжни, облаци сиви.
В мислите ми – спомен за мъж.
И за дни, в които бяхме щастливи.
Всички спомени сякаш са свързани с теб.
Все по трудно намирам подходящите думи .
Как се пише непрекъснато за мъка, за лед?
И за плоча надгробна, легнала помежду ни?
А ти в полунощ често идваш при мен
и невидим ме будиш в мрака.
Говориш ми с глас познат, кадифен…
Да живея, да не страдам, за теб да не плача. ...