In memoriam (… егоистично )
По стъклото - малки капчици дъжд.
В небето – тъжни, облаци сиви.
В мислите ми – спомен за мъж.
И за дни, в които бяхме щастливи.
Всички спомени сякаш са свързани с теб.
Все по трудно намирам подходящите думи .
Как се пише непрекъснато за мъка, за лед?
И за плоча надгробна, легнала помежду ни?
А ти в полунощ често идваш при мен
и невидим ме будиш в мрака.
Говориш ми с глас познат, кадифен…
Да живея, да не страдам, за теб да не плача.
Всъщност… може би… не плача за теб.
А за себе си… егоистично. З
а това че животът от „топъл юрган“
се превърна във „дреб“, За детето… за нас,
които остави.
За живите плача…
Звучи ли това неприлично?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Liana Di Всички права запазени
